Капоейра е афро-бразилско бойно изкуство, което се ражда в началото на 16 век в Бразилия, като отговор на робите спрямо португалските колонизаторите. Съчетание от танц, акробатика и бой, капоейра се превръща в символ на свобода.
Бойното изкуство е известно със сложните си движения и атаки, замаскирани под формата на танц. Основните удари се нанасят с крака и глава, а ръцете служат за запазване на баланс и се използват за скрити движения по земята. В капоейра ударите не се блокират, а се избягват, като по този начин се подготвя атаката срещу незащитения противник. В капоейра основното е да надхитриш противника, а не да му нанесеш удар. Да бъдеш по-ловък и по-мъдър, а не по-силен от него.
Практикува се в кръг, наречен "рода", под звуците на традиционни музикални инструменти. За основен инструмент се счита беримбауто (еднострунен инструмент), от чийто ритъм се определя вида на играта.
Днес капоейра е основна част от културата на Бразилия и набира все повече популярност в цял свят, като през 2015 е официално призната за световно културно наследство от ЮНЕСКО. В сферата на професионалните бойни изкуства, капоейра се утвърждава, като едно от най-сложните и атрактивни средства за самозащита.
В България, капоейра се практикува активно от 2000 г. като освен в София, тренировки се провеждат в Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново. От 2013 г. се провеждат и регулярни тренировки за деца.